Една китайска мъдрост гласи: „Преди да си направите дете, дай си равносметка – имаш ли време да го гледаш“, ние ще добавим „и възпитаваш“. На приказки всичко изглежда лесно, но истината е, че детето има нужда от много повече от това да е нахранено, облечено и помилвано по главичката.
Да възпитаваш, но не на инат е истинско умение. Много съвременни родители се базират на възпитанието си от собственото детство. Строгост, консерватизъм и дори „бой“, това е рамката, в която едва ли някой желае да влиза. Въпреки това се оказва, че много са факторите, които повлияват днешното възпитание на децата. Една голяма част от тях се дължат на различия в чувства, стремеж „да не сме родителите, които самите ние сме имали“, както и пренебрежението на родителите към едно от децата. Всичко това е по-късен етап от възрастта дават отражение над ценностната система и развитието на подрастващия като пълноценни личности.
Възпитанието на децата не е лесна мисия, най-малко за съвременната работеща майка. Много амбицираният родител може да прекали със стремежите и желанията си. Често се случва така, че нереализираните детски мечти на някои от родителя да се превърнат във фикс идея спрямо децата.
На сила хубост не става – в тези случаи, често, порасналото дете говори за свирене на пиано или не като за нещо, което с желание е вършело, а нещо, което е правило, за да бъдат родителите му щастливи и горди с него. Това възпитание е на инат. Деликатността във възпитаването на децата е микс от много компромиси, спокоен тон и съобразяване с едни или други детайли.
Възпитание според възрастта – много трябва да се внимава и с различията между децата. Така например ако едното дете ви очарова с послушание, ученолюбие и скромност, а другото е с по-бурен нрав, то подходът към всяко трябва да е моделиран индивидуално. Комплексните наказания не са вариант, в които предавате на детето най-доброто.
Когато е направена беля – потърсете начини да достигнете до същността на проблема, ако сте разбрали, че децата са направили някоя беля, но в стремежа да се прикрият едно друго не издават кой е главния виновник.
Избягвайте крайностите – те не са решение на проблема, нито начин за изваждане на поука. Често наказанието, дори не под физическа форма може да се отрази зле на детето и да провокира още по-голямо непослушание, беля в следващия път или дори инат.
Когато за едното има, а за другото няма – ако трябва да купите нова дреха, но парите не са достатъчни и за двете деца, измислете компромисен вариант. Така дори да се случи, че купувате нова дреха на по-голямото дете, то намерете време да обясните, на по-малкото, че и за него ще има, на следващата заплата. До тогава може да поноси дрехата на баткото, която вече му е омаляла или заместете тази липса с повече време за игри с него.
Милувката има важна роля – не забравяйте, че близостта и физически контакт са важни за децата, независимо от възрастта. Те са един от начините да покажете, колко много държите на тях. Дори едното от децата ви да е пораснало, не е нужно да го прегръщате или целувате пред приятелчетата му. Достатъчно е да го потупате по рамото, да го докоснете по главата като поздрав. Това е добър стимул и когато има нужда от похвала.
Следващият път се доверете на интуицията си, когато става дума за възпитание, наказания и поощрения. Тя няма да ви излъже, а така може да сте уверена в правилната тактика и с гордост да се наречете „Мама“!
