Рождество Христово, също Коледа или Божич се отбелязва на 25 декември и е един от най-големите църковни празници, на който се чества рождението на Сина Божий – Иисус Христос. Православните християни честват Рождество Христово наравно тържествено с Великден.
Коледа българите празнуват три дни. Празникът е продължение на празника Бъдни вечер – последния ден от великите пости. По традиция в деня на Рождество Христово се коли прасе. След дългите коледни пости подир черква се вкусва от коледната жертва – прасето. Трапезата не се вдига цял ден. Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а после се събира и служи за лек на различни болести през цялата година. Когато домакинът стане от трапезата, ходи приведен, за да са така приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата. На плодните дръвчета се връзва слама, за да раждат.
Вечерта празнуват всички, чието име започва с буквата Р – Радка, Радко, Радостин, Радост, Румен и Румяна.
Вторият ден е празник за всички, които носят името Христо, Христина и Йосиф.
Третият ден на Коледа е Стефанов ден. Празнуват го Стефан, Стефанка, Станой, Стоил, Стоян, Станимир. Даруват и къпят именниците, пеят песни, играят вити хора..
