На 24 декември – Бъдни вечер – започват коледните празници, които продължават три дни (до Стефановден). Най-важна роля в българската традиция за Бъдни вечер играят бъдникът, трапезата с обредните хлябове и коледните ястия и коледуването.
Бъдникът – това е дъбово или крушово дърво, отсечено и донесено вкъщи от млад мъж, за да се поддържа с него огъня през ноща. В края на дървото има провъртяна дупка, която се пълни със зехтин, восък и тамян. Този край се увива в бяло ленено или конопено платно и бъдникът се изправя до огнището.
Обредните хлябове са три вида: същински коледни (боговица, колак, светец, кръсташ, погача), стопански (гумно, колак, кашара, черковник, бъчва, вечерник, божичник, рало) и коледарски (краваи – вит – превит, плетен и прав, параклис и литургия, кукла и благословник). Брашното за тях се сее през три сита. Замесва се с прясна вода, донесена от млада булка в бял котел рано сутринта. Тестото се замесва със жегла. Шарките по хлябовете символизират Бога и светците, стопани и животни, растения и плодове, сгради и сечива…
Трапезата на Бъдни вечер е тържествена. Приготвят се нечетен брой постни ястия – варен боб, сарми с жито и ориз, пълнени чушки, тиквеник, варена царевица, както и орехи, мед, плодове, кромид и чесън, сол и пипер. Слагат се специално ошав, вино и ракия.
Под трапезата се слага слама, а в нея ралник. Като стане време за вечеря, всички застават прави край нея. Най-старият мъж взема ралника, на който са сложени три въглена и тамян, и прекадява три пъти – трапезата, зимника, кошарата, оборите, хамбарите, кошовете.
Най-старата жена полага бъдника в огнището. Трите въглена от ралника също се слагат в него, като се наричат – първия за жито, втрия за вино, третия за царевица, и на сутринта гледат – който е покрит с пепел, той показва плодородие, който е почернял – слаба реколта.
При разчупване на обредния хляб първото парче се оставя за умрелите, а следващите се раздават на всеки член от семейството, според възрастта му. От обредния хляб се дава и на домашните животни.
След като седнат, никой вече на става. Ако потрябва нещо, донася го старият мъж, като ходи наведен. След като се наядат, всички стават едновременно, за да не се губи стоката. Трапезата не се вдига до сутринта, защото се вярва, че през нощта умрелите идват, за да се навечерят и да се погрижат за благополучието на живите. Момите запазват първият залък от боговицата. Те го слагат под възглавницата си, за да сънуват за кого ще се омъжат.
Коледарите тръгват след полунощ. Участниците в обичая са само мъже, и то главно ергени, годеници и по-рядко – млади, скоро оженени мъже. Групите са избрали своя водач още на Игнажден, от когато се разучават специалните коледарски песни и благословии. Пременени, късно на Бъдни вечер те отиват в дома на водача и тръгват оттам с песен.
Коледарите обхождат домовете, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и др.
Приберат ли се коледарите, за всички е ясно, че Бъдни вечер е преминала и е настъпила Коледа – Рождество Христово..
