Не мога да спя, не мога дори за миг да затворя очи, защото мислите ми започват да си играят с мен. Виждам те постоянно, връщам се назад отново и отново.
Ръцете ти, всичко което виждам са ръцете ти, държащи моите. Преплетените ни пръсти, топлината ти и напрежението, което е във въздуха около нас.
Всеки проклет миг, в който си позволя да изгубя контрол ме връща към времето с теб.
Знам, че не трябва, знам, но всичко води към теб. Виждам образа ти, усещам те сякаш си до мен, точно тук, както преди. Не знаех, че ще бъде толкова трудно, очаквах да продължим напред и всеки да поеме по пътя си. Сега не минава ден без да се върна назад в спомените, нито нощ в която да не мисля за бъдещето. Страх ме е, защото нуждата от теб става непоносима. Съзнанието ми е премрежено, не мога да дойда на себе си.
Сълзи пълнят очите ми, докато усещам как ръцете ти ме обгръщат в силна прегръдка. Толкова жадувана и така болезнена.
Не мога да спя, живея в страх. Страх че миналото е изгубено, а бъдещето е неясно. И някъде там, между миналото и бъдещето, може би ще успея да открия една малка безкрайност, в която двамата да съществуваме заедно-безкрайност за мен, теб, всичко което сме били и всичко, което можем да бъдем.
Цветелина Пантева
