Възможно ли е да живеем с един и същи човек цял живот; можем ли да сме влюбени в него до края на дните си; как се приема сексуалната изневяра. Дали тя е престъпление срещу верността ни; можем ли да израстваме хармонично поотделно, дори да сме ограничени от брака; наистина ли човек се чувства жив, когато влага чувства и страст в извънбрачна връзка?! На тези и още въпроси потърсихме мнение на специалисти – психолози, сексолози и терапевти в семейните отношения. Ето, какво казват те:
Историята разказва за някогашното възприемане на обществени морални устой. Твърдения, които години наред са били обсъждани и поведение, което е било съдено.
Изневярата на жените – тя е пречела на нежната половина от човечеството да задоволяват любопитството си в секса и да търси удоволствие извън границите на дома. Днес отношението на жената към изневярата е коренно променено. Според статистиките „за“ извънбрачните връзки е всяка десета жена. Всяка трета ги отхвърля все още.
По мнение и на двата пола изневярата се провокира от различни случаи, а неверността се оценява според лични критерии, морални и културни догми.
Факторите, които могат да отключат мисълта за изневяра са – неудовлетвореност на една от страните; усложнения във взаимоотношенията; слабо сексуално желание; липса на разбирателство, ревност.
Изневяра, често може да бъде подтикната от чувство за празнота. Такова често се наблюдава и в съвременните семейни двойки.
Не са малко и брачните двойки, които не само приемат изневярата за нещо обичайно, но и споделят личните си забежки. За тях изневярата не е акт на предателство, а движеща сила за връзката.
Привържениците на „любов без ревност“ се наслаждават на сексуалните си връзки, без това да вреди на семейните им отношения. По този начин такива двойки компенсират страха и стреса от факта, че брака ги свързва за цял живот.
Кривването от пътя, често се разбира като напомняне, че всеки от нас има свой живот, а и никой не е застрахован, че няма да бъде съблазнен. Изневярата е начин, чрез който може сами да си дадем равносметка какво ценим, от какво имаме нужда, от какво сме лишени и как можем да бъдем истински щастливи.
Контрастът в паралелните връзки с постоянен партньор е онова, което ни дава възможност да ценим в човека до нас. Пътят, който всеки избира връщайки се отново у дома е начинът, по който много показват любовта си връщайки се всеки път, отново и отново.
Специалистите не поставят изневярата в графата „болест“, но са категорични, че може да е зависимост.
Изневярата се отразява по различен начин при различните хората. Не са редки и случаите, в които изневярата не е разбрана от потърпевшия партньор, а така самия факт може да предизвика дълбока потиснатост, която да отключи психически разстройства. Понякога се стига и до физически травми. Тогава изневярата може да премине от един паралел в друг и да се превърне в болест за потърпевшия.
