Научи се да бъдеш щастлива

Летище Фредерик Шопен, Варшава, Полша

На един полет разстояние от вкъщи….

Варшава е прекрасен град. Притежава красота история, перспектива, всичко необходимо за да бъде столица.

След дългата студена зима, която преживях в Талин, днешния топъл ден прекаран във Варшава събуди сетивата ми. След всички трудности и разочарования през последната седмица в Талин, лицето ми беше посърнало, блясъка в очите ми беше изчезнал, а страха от неизвестното беше убил иначе огромният ми апетит. Отражението ми в огледалото беше неприятно. Днешните 3 часа, прекарани в Мултимедийния парк на фонтаните във Варшава, ме излекуваха. Усмихнати хора излегнали се на припек върху тревните площи около фонтаните. Пищящи мокри и щастливи деца с плувни шапки тичаха в изригващите фонтани. Влюбени двойки разменяха нежни погледи. Прекрасна гледка с магическа сила. Сякаш влязох в приказка. Заля ме щастлива вълна, усмихнах се и легнах на тревата, близката Китайска вишна хвърляше розовата си сянка върху мен. Бях в екстаз, седях и се оглеждах наоколо, времето спря, забравих за всичко. Когато дойдох на себе си се замислих за всички нерви,  който бях изхабила последните дни, осъзнах че е било безсмислено. В този момент си обещах никога повече да не позволявам на никого и нищо да сваля усмивката от лицето ми или да убива щастието ми.

Една жена е красива, само когато е щастлива и позитивна. Да, живота не е лесен, но всяка една от нас трябва да намери своят отдушник за ежедневните трудности. Понякога този отдушник е просто една красива гледка, напълно постижимо, безплатно и не изискващо много време. Опитайте.

Нека да ви разкажа как се озовах на това красиво място…..

Остри приказки с мениджърката на волейболният клуб, за който се състезавах през сезона 2017/2018, ми осигуриха неудобен билет. По договор клуба е длъжен да купи самолетен билет, „отново вкъщи“, на състезателя след края на сезона. Да, спазиха условието, но дългоочакваният ми билет беше с две прекачвания и убийствен интервал между полетите.  Талин-Рига, 17 часа престой в Рига, Рига-Варшава, 14 часа престой във Варшава, Варшава-София. Факт е, че дестинацията Талин-София не е особено популярна и не е лесно се намери билет само с едно прекачване с престой 2 часа, но в същия ден, в който излетях аз имаше 2 от тези приятни билети и то на сравнително ниски цени. „Любимата“ ми мениджърка, обаче, реши да ми връчи най-мъчителният билет.

Търпението ми се беше изчерпало, исках да се прибера в България колкото се може по-късно, бях сърдита и мразех света, а когато видях билета се сринах. Моята съотборничка и приятелка, Юлия Литвиненко от Украйна,  ме прегърна и ми каза:

– Научи са намираш позитивното във всяка ситуация и бъди търпелива, ще се почувстваш добре.

Изготвихме график обхващащ всички забележителности в Рига и Варшава. Успокоих се.

Разходката в Рига мина прекрасно, без изненади, вечерта отседнах в уютен хотел, но не успях да се отпусна максимално, все още се чувствах изнервена.

Пристигнах във Варшава, срещнах трудност намирането на банкомат, обиколих летището 3 пъти, ръчният ми багаж доста тежеше, чувствах се като товарно магаре, цялата бях потна. Гадост. След като реших проблема с банкомата, и се сдобих с полска злота, се запътих към трезорите да си оставя ръчния багаж и да започна разходката си в града…..Нова изненада, трезорите не приемаха книжни пари, а само монети, пост терминала прикрепен към трезорите не работеше. Огледах се за автомат на монети, но такъв не съществуваше. Нагърбих багажа си и отидох в близкото павилионче да си купя нещо за да получа монети. Купих си дъвки, върнаха ми ресто отново в книжни пари, като се оправдаха, че нямат монети…Запътих се към Costa cоffe, и както винаги кафето се оказа истински приятел. Събрах да събера нужните монети. Починах си 20 минути в компанията на прекрасната чаша кафе. След това си оставих багажа в трезора, взех със себе си само любимата си стъклена бутилка за вода, смартфона си и пари.

Тръгнах към близката автобусна спирка, но по пътя бутилката ми се изхлъзна от ръката, падна на земята и се пръсна на ситни парчета. Натъжих се отново. Помислих си, че това е последното неприятно нещо, което ми се случва днес. Но уви ..НЕ! Качих се в автобуса, мушнах закупеното билетче в машинката за регистрация, тя издаде звук и изписа нещо на полски език със зелени букви. Настаних се удобно. Очакваха ме 23 спирки. След 5 спирки се качи контрольор, оказа се, че не съм си регистрирала правилно билетчето, защото на гърбът му не беше отбелязана датата и часа. Последва солена глоба 162,00 полски злота, което се равнява приблизително на 74 лева. Полудях. Отново намразих света. Вървях около 1 час намръщена докато не попаднах в Мултимедийния парк на фонтаните.

Колкото и гадно да е започнал денят ви, не се отказвайте от него, променете го, направете го незабравим. Трябва да сме благодарни за всеки един ден в живота си.

Не се ядосвай! Усмихни се! Дишай! Спри за минута и се наслади на света около себе си!

Автор: Габриела Ангелова