Минало

tujna jena 290x178 - МиналоНе ми се отразява добре да те виждам, да те чувам, да си близо. Споменът от грешките ме прави слаба, разяжда ме отвътре. Не идвай отново, не ме поглеждай така, не се усмихвай. Малкото наивно момиче, което се пусна по течението, вече не е тук. Сгреших, допуснах те до себе си и тази грешка ме преследва след толкова време. Всеки път, в който те видя се връщам към това, в което се бях превърнала.

Дните, нощите, разговорите… Мечтите, бариерите, чувствата. Беше заблуден от опита си, може би мислеше, че съм от твоя тип. Или просто искаше да опиташ нещо различно. Или изобщо не ти пукаше, защото ти не чувстваш и това автоматично забранява на всеки, който е близо до теб да усеща. Направи ме празна, безправна, неспособна да се справя със собствените си копнежи. Може би съм луда, или тогава бях. Вкопчих се в суровото ти отношение към всичко и всички и отчаяно исках да те накарам да се промениш, или поне да те разбера-да разбера какво те е превърнало в студено парче лед. Беше грешка да го искам, защото веднъж пожелано, това се превърна в блян.

Пукаше ми повече, отколкото трябваше; исках да се боря повече, отколкото ми беше разрешено; привързах се към това, което исках да постигна и те допуснах толкова близо, колкото никой друг. Не идвай повече, всеки поглед носи спомен, всяка усмивка носи горчивина.

Взе ме, употреби ме и ме върна обратно – като вещ със срок за смяна… Накара ме да плача, да се побърквам, да се справям със съвестта и болката от действията си. И си тръгна силен и несломим, с онази твоя до болка позната усмивка, която всеки път отваря портите на ада пред мен и ме натиква вътре. И аз изгарям заради греховете, които допуснах, водена от нуждата да излекувам раните ти.

Малкото глупаво момиче, защо изобщо се борех-та ти нямаше нужда от ничия помощ, раните зееха върху тялото и върху душата ти и всеки мой опит да се доближа нараняваше мен самата. Борех се да спася някой, който ме съсипваше. Борех се за някой, който отдавна беше спрял да води собствените си битки. Борех се и всяка твоя рана оставяше по две нови върху мен. Не се връщай, моля те. Не ми напомняй колко наивна, отчаяна, безразсъдна, безпомощна и влюбена бях.

Цветелина Пантева

loading...