4:32… Събуждам се с писък. Оглеждам се около себе си и осъзнавам, че за пореден път съм имала кошмар. Отново, за може би повече от двадесети път. Поемам дълбоко дъх и преди да осъзная сълзите изпълват очите ми. Толкова отчаяно се опитвам да избягам от образа ти, а ти си навсякъде.
Затварям очи и виждам лицето ти. Майната му на всичко, искам те. Искам те и гневът ме разяжда. Ядосана съм, бясна съм на всеки, който е около теб, на всеки който се наслаждава на присъствието ти. Бясна съм ти, заради всичко между нас.
Бясна съм на себе си, че те пуснах да си отидеш, а се нуждая от теб. Бях толкова наивна да повярвам, че тези чувства ще си отидат. Че ще те забравя. Как забравяш човека, в когото си влюбен? Как забравяш този, който те е научил да живееш? Разпали искрата в мен, подпали ме и копнежът ми стана болезнен. Копнеж да бъда до теб, да бъда твоя. По дяволите светът, по дяволите всички. Всеки път, когато те видя нещо в мен се преобръща. Стомахът ми се свива, кръвта започва да бушува във вените ми и всичко наоколо изчезва.
Само ти си, само ти и гласът ти. И ръцете ти. И устните ти. И устните ни слети в едно. Топлина преминава през тялото ми. Усещам как лицето ми пламва, а ръцете ми започват да треперят. Кошмар след кошмар, нощ след нощ. А лицето ти не изчезва от съзнанието ми. Искам да те прегърна, да те притисна към себе си и да те държа близо. Искам да си до мен. Искам онзи плашещ, до болка познат поглед, искам онази усмивка. Искам да ти говоря, да ти споделя всичко, искам да ти кажа, че някъде по пътя, напълно неподготвена за това, просто те обикнах. С всичките ти недостатъци, с всичките ти лоши навици, с всичките ти страхове. Влюбих се в теб, въпреки всичко което направи, за да ме отдалечиш от себе си. Всички бариери, които постави, всички маски не бяха достатъчни, за да ме спрат. Влюбих се в теб. Сега отчаяно се нуждая от присъствието ти.
4.32… Събуждам се с писък. Оглеждам се около себе си и осъзнавам, че кошмарът продължава-ти не си до мен.
Цветелина Пантева
