Как да отговаряте на „неудобните“ детски въпроси

detski vuprosi 290x193 - Как да отговаряте на „неудобните“ детски въпросиДо три годишна възраст детето активно изучават себе си и обкръжаващия го свят. Именно това, води до въпросите, които толкова много шокират родителите: „Защо момченцата пишкат прави, а момиченцата седнали? Защо мама има големи гърди, а тате – не? Какви ще са моите? От къде идват децата?“  На тази възраст детето започва да се интересува от противоположния пол – като обект, който се отличава от  него самото. И точно на тази възраст на родителите може да им се наложи да дават първите отговори, свързани със секса.

Разбира се, ако детето не задава подобни въпроси, не е необходимо да започвате сами тези разговори. Но практиката показва, че винаги има въпроси. Всяко дете изучава заобикалящата го среда и от три до пет годишна възраст се интересува от теорията за нещата. А на пет-шест години вече се интересува и от практиката. На три годинки му е достатъчно да знае, че не го е донесъл щъркелът, а е пораснал в корема на мама от две клетки. Но на пет, вече ще му е интересно, какви са тези клетки и как са се оказали в корема на мама.

Това е напълно естествено развитие на сексуалността. И ако до училищната си възраст детето не е започнало да задава „неприлични“ въпроси, то това в голяма част от случаите означава, че родителите са превърнали темата за половите органи и продължението на рода в табу за него. Важно е да се говори с детето за секса, но е важно и това да се прави правилно. Защото голяма част от комплексите, които в зряла възраст могат да се превърнат в сериозни проблеми, са несъзнателно втълпени у детето от родителите му, които не са знаели как да отговорят на „неудобните“ му въпроси.

Но как да не изпаднете в паника, когато детето ви започне да задава интимни въпроси? Какви важни правила трябва да следвате, когато говорите с него за секса? Запомнете, че дори и да се смутите, по никакъв начин не трябва да го показвате. Не бива и да започвате с контра въпрос от рода на „От къде ти хрумна да ме питаш това?“ Лоша идея е и да го изпратите при другия родител, който да му отговори на зададения въпрос. Просто си поемете дълбоко въздух и следвайте правилата…

Не започвайте да се смеете

Даже и леката усмивка може да е обида за детето, а какво остава до някоя иронична фраза. И няма да има следващ път, в който то да дойде при вас за съвет. От най-ранна възраст детето ви трябва да знае, че може да се обърне към вас по какъвто и да е въпрос. Даже и когато детето не произнася правилно някоя дума, не е необходимо да го прекъсвате и да го поправяте на мига, а трябва да правите това в процеса на самия разговор.

Не си измисляйте

Родителите винаги нещо си измислят.  Дори и тези, които се стараят да са максимално отзивчиви и честни с децата си, изпадат в ситуация, в която са склонни да се отдадат на творчески съчинения.

Например, у нас е прието да се дават смешни имена на половите органи, но това в последствие може да доведе до множество комплекси (стигащи дори и до сексуална дисфункция). Кажете на детето истината. Че децата се създават от възрастните – жена и мъж; че главната разлика между мъжа и жената са половите органи; че те имат различни наименувания – мъжкият полов орган се нарича пенис, а женският – вагина. Не трябва да се притеснявате да използвате тези названия… Така както не ви е срам да наричате сърцето – сърце, стомаха – стомах и т.н.

Поинтересувайте се от мнението на детето по тези въпроси

Това е важен момент в общуването. За да разберете, какво точно трябва да обясните, попитайте какво мисли по дадения въпрос детето ви и какво вече му е известно. Например, ако ви попита: „От къде идват бебетата?“, вие може да кажете: „О! Това е много интересен въпрос! А ти как мислиш – от къде идват?“ Слушайте детето си внимателно, не се разсейвайте и го гледайте в очите – така се формира доверието. Все пак, за вас е важно детето ви да ви има доверие, нали?

Не повишавайте тон

Дори и да се чувствате неловко да отговаряте на такива въпроси, старайте се разговорът винаги да се води в положителна насока. Никакви строги погледи и сериозен вид, а още по-малко изплашени погледи – даже и когато версията и знанията на дете ви се сторят наистина шокиращи!