В класическия си вид мартеницата представлява усукани бял и червен конец, най-често вълнени. Цветовете имат строго определен смисъл: червено – кръв, живот; бяло – чистота, щастие. В Родопската област се правят и многоцветни мартеници, а в Софийско и Мелнишко цветовете са син и червен. Конецът на Мартеницата задължително се усуква и то наляво. Традиционната Мартеница има и други елементи парички, железни халки, скилидки сух чесън, мъниста, черупки от охлюви и други.
Традицията е на първия ден от март най-старата жена в семейството да връзва на китките, на пръстите на ръцете и на вратлетата на децата пресуканите бял и червен конец за здраве и против уроки. Мартеници са се връзвали по плитките на момите, на кръста под пояса и на лактите под ръкава на ризата на ергените и на младите мъже. С Мартеница са окичвали домашните животни и плодните дървета, защото се вярва, че тя носи плодовитост. Затова с мартеница са се украсявали сватбените китки и сватбеното знаме, с мартеница се е кичило котлето, в което се дои първото мляко на Гергьовден, с мартеница са се завързвали събраните на Еньовден билки.
Според обичая тя се носи, докато се види лястовица, щъркел или цъфнало плодно дърво. Тогава се сваля и се слага под камък и след девет дена по нея се е гадаело за плодородието на предстощата година: ако са се настанили мравки, ще е богата годината с овце, ако пък има други по-едри буболечки, ще има голям приплод от едър рогат добитък, ако има червеи ще се въдят много коне. По намереното под камъка момите са гадаели ще се омъжат ли и какъв ще бъде женихът им. Затова някъде Мартеницата се нарича гадалушка.
В някои райони на страната връзват Мартеницата на цъфнало плодно дърво или на трендафил. Други пък я хвърлят в реката, та по вода да им върви и всичко лошо да изтече.
