Всички хора ти казват какво трябва да направиш, как е най-добре да постъпиш или какво те очаква в бъдеще. Особено, ако си сравнително млад. Всички мислят, че знаят най-добре и те предупреждават, защото те обичат, грижа ги е за теб или просто защото искат да ти докажат, че знаят по-добре от теб какво ще ти се случи.
Понякога познават, даже често. Ако са мъдри хора, с опит. Но не е ли възможно и да сгрешат някога?
Разбира се, че е.
Защото нищо не е сигурно.
И защото въпреки установените правила само ние можем да решим по кой път да тръгнем. А пътища винаги има, поне два. И изборът за всеки би могъл да е индивидуален.
Признавам аз не съм от най-координираните и често бъркам посоките. Може би и затова хората все мислят, че е нужно да ме съветват какво да правя или да ми казват какво ще ми се случи. А може би хората просто са такива. Често мислят, че знаят всичко или поне достатъчно, за да предвещават какво ще ти се случи. “Ще сгрешиш, ако направиш така…” или “ Ще успееш, ако ме послушаш.” Да, но откъде знаят кое е най-добро?
Не знаят. Харесва им да си мислят, че знаят, а всъщност просто следват логиката. И, разбира се, нормално е да познават. Не защото имат голям опит, а защото често така се случва. И защото са виждали или чували вече такива примери. Обичат да говорят с увереността, че думите им ще се сбъднат сякаш са Нострадамус или Баба Ванга. Но ако те самите трябва да вземат решения са също толкова несигурни.
Преди време ме съветваха да не рискувам, не ги послушах, оказаха се прави. Но за разлика от тях, аз не смятам, че съм сгрешила просто защото обстоятелствата са се стекли по очаквания за всички начин. Не съжалявам, защото съм искала да направя нещо дори и да е изглеждало безсмислено. Искала съм и съм го направила. И съм се чувствала пълноценна, защото съм следвала своите желания. Е, после съм страдала и съм се разочаровала. И естествено много пъти чух: “Нали ти казах”. Ах, какво удоволствие им доставя да го казват. Но нека го казват, щом им харесва. Скоро пак ме предупреждаваха, но уви за тях, не познаха. Този път аз бях права.
Затова, колкото и да ти повтарят, че винаги така става, че няма смисъл да правиш това или онова, ако всичко в теб крещи “Опитай!”, дерзай! Ако животът винаги протичаше по установената логика, нямаше да е толкова интересен. Затова има изключения, от правилата. За да се случват. Понякога.
Изпратено от Деница Иванова
