Публикацията е изпратена от Сияна Сотирова. Ако желаете да публикуваме и ваша статия или история, можете да се свържете с нас.
Мирише ми на дъжд. На мокър асфалт и на дъжд.
Така обичам дъжда. Действа ми някак успокояващо и ме праща в други измерения. На други планети.
За секунда се абстрахирам от „сухотата” на ежедневието и пустинята, в която живеем. А точно този дъжд е толкова дългоочакван. Напомня ми свобода. Свободата, от която имам крещяща нужда. Ще се възползвам. Ще изляза. Ще танцувам. Ще се усмихвам и ще позволявам на всяка капка да попие в тялото ми, да влезе в мен. И ще събера достатъчно свобода, която да ми стигне до идването на следващия дъжд. Ще вдишам аромата, който така обичам. Ще бъда себе си! Истинска, свободна и щастлива.
Сама съм и виждам как хората наблюдават от прозорците на апартаментите си дъжда….и мен. И те го обичат, но от разстояние. Обичат шума му, обичат свежестта, която той носи в горещите нощи. Но ги е страх. Страх ги е, че ще се измокрят, че ще настинат, страх ги е да излязат и да танцуват с мен, а моят танц им харесва. Страх ги е да бъдат щастливи…и свободни.
И това не е само, когато вали…
Освободете душите си, така ще освободите и тялото си.
Така ще чувствате, че живеете.
