Публикацията е изпратена от Сияна Сотирова. Ако желаете да публикуваме и ваша статия или история, можете да се свържете с нас.
„До скоро” .
Звучи някак много близо, а всъщност знам ли….може да означава и „ще се чуем отново някой ден.”
Всеки има своя истина.
До скоро.
До кога?
Колко скоро е твоето „скоро” ?
За мен беше вчера.
Да свикнеш с някого, който дори не познаваш?
Да говорите с часове по телефона късно вечер, когато всичко спи.
Дори вятъра.
И вие да продължавате да разговаряте.
Да искаш да опознаеш човека, който е от другата страна на телефона.
До го видиш.
Да го докоснеш.
Да чуеш гласа му. Как диша.
Защото за мен гласа звучи по един начин на 500 км и по друг на един допир разстояние.
И когато вечер наближават „вашите” часове за разговори, дори минават…..
Решаваш, че „До скоро” може би за него значи „ще се чуем отново някой ден”
И заспиваш….
Будиш се в късните часове на нощта, все още спяща, протягаш ръка към телефона – „Дали е звънял скоро?”
Тогава разбираш – твоето „скоро” беше вчера, а неговото може би дори ще бъде „никога повече”.
