Той седеше с гръб към компанията,в която аз и група приятели на покойния ми съпруг убивахме времето…или то-нас,кой знае…
Седеше безмълвно,втренчен в чашата с водка,сякаш очакваше от нея отговори на въпросите,които го измъчваха или пък…ни подслушваше…А ние говорихме за приятни неща:спомени от времето,когато бяхме млади,неразумни или за по-късно-когато бяхме богати,но все така неразумни и прекалявахме с всичко-с любов,вино и мечти…
Онази вечер беше една от малкото,вечери,през които се откъсвах от децата и битовите проблеми и отивах да се видя със стари приятели…Заведението беше от култовите софийски кинаджийски кръчми,а посетителите-бохеми с избледняваща слава,които се отбиваха да “ударят по едно”, като не беше много ясно какво имат предвид под “едно”-питие или девойче…Е,ние девойчетата бяхме все във втора младост-бивши актриси,сценаристки,вдовици или изгряващи квартални алкохолички…
Той стана, блъсна стола и без да ни погледне-излезе.
– Кой беше този? -попитах един от приятелите.
– Остави го… не е за тебе…
Ние също се разотидохме около час след това…Видях,че един висок мъж ме следваше до стоянката на такситата…
На другата вечер,след дълго колебание ,отново се отбих ,защото един от компанията ни имаше имен ден.
На дълга маса,опъната пред заведението,се бяха подредили всички редовни посетители…е,все още не бяха”подредени”,в оня смисъл…Едни говореха зазпалено,други маниерничаха,а трети се…целуваха…Приличаха на клуб от единаци,които отчаяно заграбваха с пълни шепи онова,което при “нормалните семейства” бе ежедневие-споделяне, доверие, любов…секс…
Той дойде късно,когато всички бяха под въздействието на алкохола и започна да разказва за неотдавнашния си годеж с по-възрастна жена-моя “наборка”.
Това ми даде повод да го заговоря и да го попитам какво кара един по-млад мъж да се влюби в по-възрастна жена/аз също имах по-млад ухажор/.
– Парите! -провикна се един от компанията.
– Не, не са парите,поне не и при мен-отвърна спокойно Той-това е чувството,че си обичан така,както една зряла жена може да обича и да те подкрепя…
– …на път за дома ти, когато си пиян-допълни друг.
– …или към леглото, когато ти се прави а-а-алтернативен секс… Казват,че по-зрелите са и по-палави…
– Вие ще ме разберете… оставете ги да говорят каквото си искат… Важното е,че аз се чувствам добре,нали?-обърна се към мен Той и сякаш думите му бяха казани за мен,а не за годеницата му.
– Да,разбирам Ви… е, не само защото съм по-опитна или по-зряла,а защото и аз си имам по-млад приятел…
И за да потвърди казаното”Приятелят” позвъни с обичайните си въпроси: “Къде си?”, С кого ми изневеряваш?” Да потеглям ли за София?”
Говорихме още дълго с новия ми познат и неусетно се запътихме към дома му-с него и един от приятелите.
Признавам,че след като ме впечатли неговата визия,тази на дома му също не беше за пренебрегване,още повече,че се намираше на най-елитната софийска улица,точно срещу НДК.Е,обзавеждането ми се стори малко странно за мъж-червен кожен диван с лежанка,срещу огромна плазма си оспорваха центъра на вниманието с ретро кът от бюро със стар компютър и телефон.По-късно щях да разбера,че това е приумица на”годеницата”-проститутка…
Слухахме музика/Ищар/,отпивахме от питиетата си и се гледахме така,сякаш всеки имаше пред себе си същество от трети вид…
В един миг ръцете ни се докоснаха нежно,като полъх на пеперуда в теменужена нощ,а в следващия чухме,че външната врата се затваря… Не усетихме отсъствието на третия от мини-компанията ни,но видяхме поне десет новогодишни зари,преждевременно…в спалнята му…
На следващата сутрин бяхме събудени от тройната коалиция: чувство за вина, слънце и телефонен звън…
Звънът се чуваше и през следващите дни-от него и от мен, поне двадесет и четири пъти ,до втората ни среща след два дни…
/следва/
А.К.
