Възкресение Христово принадлежи към най-светлите и почитани празници сред православните християни. Приготовленията за него протичат през цялата предходна седмица. Великденските яйца се боядисват обикновено на Велики Четвъртък или Велика Събота. Първото яйце се боядисва в червено от най-възрастната жена в дома, след което тя чертае кръст по челата на децата, за да са здрави и румени през годината. Това яйце се слага пред домашната икона, в сандъка с момински чеиз или се заравя в средата на нивата, за да я пази от градушка.
На Велики Четвъртък се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България: великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете, на девера и на роднини.
Великден се празнува в продължение на три дни. Сутринта на първия ден – неделя всички отиват на черква за тържествената литургия и се връщат със запалени свещи вкъщи, като се поздравяват с “Христос Возкресе”. Младоженците през този ден гостуват на своите кумове, родители и на девера. Те носят великденски хлябове и кошница с червени яйца. Посрещат ги с богато подредени трапези.
На Великден се сервират зелени салати с репички и сварени яйца, супи от агнешки дреболии, печено агнешко, сладка баница, козунаци, великденски курабии и др. Агнешко месо заема особено важно място на празничната трапеза, тъй като агнето е изключително важен символ на Великден в Централна и Източна Европа – от IV век насам то е главният символ на Иисус, който в християнската традиция е представен като Божи агнец. Агнето се свързва с неговата смърт, тъй като е принесено в жертва в деня на Възкресението и символизира търпение, чистота, невинност, жертвоприношение.
На Великден по традиция, както в България, така и на много други места по света, хората се обличат в нови дрехи, което е символ на възраждането на новия живот през пролетта и на Възкресението.
