Да бъдеш идеален родител е мечта на всеки, но дали е лъжица за голямата уста на всеки?!
Всички сме били деца, а много от нас имат братя и сестри. Как обаче се проявява разделителната способност на даряваната обич от родителите, как се отразява асиметрията в чувства на майката върху децата?!
Специалистите отреждат ревността като едно от първичните усещания, които проявява всяко живо същество. Ревност изпитват и животните, а тя съществува и между децата. Подобно усещане се заражда още с появата на по-малкото дете в семейството и трае през цялото време. Именно на нея се дължи и съревнованието между по-малкото и по-голямото дете.
Истината е, че всяко дете е уникално по свое му, както и всеки родител. Даряваната и получавана обич е уникална по свое му. За малките невръстни потомци обаче често грижите и вниманието към едното дете, вземат превес и често, то се чувства пренебрегнато, не обичано и дори излишно.
Взаимоотношенията между деца и родители са едни от най-сложните емоционални процеси, а връзката между тях е микс от възможности.
И както всяко нещо в природата, така и хората са различни, но не може да се слагат паралели между това, кое дете е по-обичано. Всички сме чували въпроси от типа: „Кого обичаш повече – мама или татко“. Това е некоректно и неправилно. Детето се затруднява да отговори на подобен вид въпроси, а така би се затруднил и родителя.
Едва ли има родител, който може да каже, че обича едно от децата си повече от останалите. Обичта към всяко от тях може да е различна, да е плод на едно или друго начало и край, но тя присъства и е насочена към всички деца.
Няма как да обичаме двадесет годишният син, по същият начин, както шестгодишната дъщеря, но любов на майката към всяко от децата съществува.
Често определящи критерии за едната или друга обич е провокирана от различията между децата, от възраст, характер, личностни качества и т.н. Да се прави съпоставка дори пред собствената съвест и да се поставят граници между това кое от децата да обичаме по-силно е немислимо и едва ли някоя майка го умее.
Асиметрията в чувствата на майката не се осъзнава, но такава определено има. Това признават психолозите и семейните консултанти. Тази асиметрия не се дължи на количество, а се крие в качествата.
Дори майките на близнаци, забелязват разликите между рожбите си винаги има различни суперлативи.
Дори майката на две породени деца, винаги прави съпоставка между различията в ражданията, отглеждане на едното и другото дете в първите месеци, както и израстването му в училище или в живота.
От тук се обясняват разликите в обичта към децата.
Според психолозите, една майка, която е родила първото си дете на 19 години, а второто на 35 години, също не изпитва едни и същи чувства, въпреки, че и двете са частица от нея и носят любовта й.
Да обичаш детето си, означава да обичаш неговата уникалност. Любовта на детето е особено чувство далеч по-различно от всяко друго. Това чувство не може да се сравни с любовта към партньора, към родителите или към близки хора, това е майчинската любов, а тя е израз на „моето дете“!.
Това звучи обикновено, но в същността си крие дълбоки чувства и смисъл.
