greshkiДецата обичат да чуват, че са умни или пък добри, независимо какво са направили, дали е нещо малко и ежедневно или нещо голямо. Прекаленото хвалене на децата довежда до тяхната безпомощност или по-точно да изглеждат безпомощни. Те смятат, че възрастните са им длъжни и може да не се интересуват от нищо. Може би ние правим нещо грешно към децата си и затова да са на мнение, че всичко ще им се дава без да правят нищо. Ето 5 от грешките, които може би допускаме:

1. Говорим си сладникави неща, но реално те са без стойност
Доказано е, че деца които постоянно са хвалени, след време не им се захваща с по-трудна задача, за да не се налага да се постараят повече. Фрази от типа „Ти си номер едно“, „Ти си най-страхотния“ и неща от този вид карат децата да си мислят, че всичко което правят е невероятно. При децата, които са работили много, за да постигнат нещо и не са хвалени безразборно и незаслужено се наблюдава обратния ефект – стараят се да изпълняват по-сложни неща и да решават по-трудни задачи.
Вместо захаросаните думи, най – добре обърнете внимание на истинската работа на детето. Така и то ще разбере, че наистина се интересувате от това какво върши.

2. Хвалете само естествените му способности
Много по-положително за развитието на децата ни ще бъде, ако не хвалим това, което им е генетично заложено, а ако ги насърчаваме да се впускат в нови начинания и действия. Трябва да се фокусираме върху усилията на децата ни и това, което правят, за да подобрят живота си, а не да хвалим талант, който им е даден от Бог и не подлежи на контрол.Ако ги потикваме да се развиват и да се потрудят ще е много по-пълноценно за децата.

3. Не слагайте етикети, дори да са хвалби
Когато поставяме етикети на децата си или ги хвалим, понякога без да осъзнаваме омаловажаваме това, което правят и постигат. Понякога ние насочваме вниманието върху недостатъците на децата си. Затова не трябва да раздаваме хвалби безразборно.Просто трябва да ги насърчаваме.

4. Това да издигаме постиженията на други членове от семейството също е голяма грешка
Децата се чувстват зле, когато казваме колко са били добри или умни по-гoлемите братя или сестри. Дори да го правим за мотивация на детето или да го променим по някакъв начин. Това може да доведе до съревнование между децата, но не в положителен аспект. Окуражаването и мотивирането трябва да се правят насаме.

5. Да хвалим но с леко засрамване
Можем да похвалим детето, че е подредило стаята си да го закачим с фраза от типа „Виждаш ли сега колко е красив килима?“ Но ако започнем „Казах ти….“ Вече се губи ефекта на положителното и може да забравим за устойчивост.
Нищо не разваля хвалбите като това да добавим по една лека нотка засрамване в тях. Затова може само да похвалим детето, дори да е направило нещо малко, за което сме го помолили. Всяко направено нещо е крачка напред и промяна в положителна страна.

Вашият коментар
Други предложения