Плюсовете да работиш на трудов договор

Дори да не сме от най-работливите, започнем ли работа влизаме в русло, което създава модел на живот с определен стандарт. Дали стандартът ни ще е висок или не е важно, но всички останали неща – от интензитет на работа, до удовлетвореност са все последици от главното – работа на трудов договор.

Свикнеш ли да ставаш сутрин и да знаеш къде ще отидеш, с кои хора ще се виждаш и какво ще правиш, ангажираността с неща извън личния ти живот за около осем часа дневно, ти помагат да се абстрахираш от многото страхове на битието, за които дори и да успеем да не мислим, телевизията се грижи да ни разочарова.

И така стигаш работа, провеждаш разговори, пишеш, питаш като знаеш, че или някой няма да те разбере или иска да свършиш неговите задачи, и все пак твоите са приоритет за изпълнение.

Данят тече, следобедът напомня , че колеги са в отпуск дори и когато работят, а теб все нещо те спира да изискваш дължими права от етика, неорганизираност или страх от разрешение.

Пътят към дома минава в лични мисли, от тези от които работата те спасява през останалото време. „Не мога да остана без работа , а е вероятно“, „откъде пари“, „ще се побъркам без  работа“. Добре , че стигнах вкъщи, докато не съм се разтреперила. Или не съм посрещнала личния живот материализиран в едно умно и готино момче, което също се боря да не загубя.

А пътят към успеха и звездите!? Нали това е цел, мечта и затова живеем и работим? Как да стане, като стълбата към тях е като дърводелски метър- нагоре-надолу, а не вертикала? Никой не казва. Тези с връзки също ще се съгласят, тези с пари отнякъде може би, другите ще четат докрай въздъхвайки или ще им доскучае , защото няма нищо непознато в текста ми.

Аз съм от работливите хора, но това не е достатъчно. Трябва и да следя мълвите на колегите, работните и „другите“ отношения, да съм активна и полезна, но „не най-много“. Не съм светица, но и не преглъщам подлост, а това е част от „другата“ длъжностна характеристика.

Защото иначе съм самотния бегач на къси разстояния в парка и по градския транспорт. Хобито се превръща в основно занимание, депресията и тревогата от мимолетни стават хронични.

„Ненавсякъде е така“ – сам съм го казвала, но когато хората са идентични, подходът също е такъв, оттук и всичките последици от началото, но за уточнение трудовият договор може и да липсва.

Здрава и можеща съм, доста честна за юрист. Ще се боря с бизнеса и с ръста си, за да ги надскачам успешно, въпреки всички искащи да ми се качат на главата. Не вярвам в предрешените неща, отскоро и в обещания, а това навярно ще ми е полезно.

И все пак стискайте ми палци.

Автор: Христина Маджарова