Не мога в този град да те обичам – стихотворение

Не мога в този град да те обичам,
където всеки мъж за мен е плакал,
където мислено са ме събличали,
за да ме стоплят със саката си.

Не можеш в този град да ме откриеш,
а къщата на ъгъла заключих.
Да съхраняваш спомени в кутии
е все едно да ги дадеш на кучета.

А кучетата в моя град са сити
и спомени не могат да разкъсат.
Не мога в този град и да поскитам
(навън е твърде тъмно, твърде късно).

Не можем да сме тук
такива
тръгвам
преди да те прегърна (отначало).
Прегърна ли те, ще строша по ръбовете
живота си и няма да съм цяла.
Ще се строши светът ми, подреденият,
ще потроша за себе си представите.
Не можеш в този град да си до мене,
не беше грешка, за да те поправя.

Не трябва в този град да ме обичаш.
От липсите не ти ли прилошава?
Последен път сакото ти обличам.
Последно прегърни. До задушаване.

Автор: Христина Маджарова