Нашето семейство е нашият корен. То представлява познатият свят в първите години на съществуването ни, дава ни сигурност и закрила, в него ние установяваме първите си взаимоотношения.
Връзката с майката е първата интимна връзка с друго същество и завинаги моделира близките връзки в живота ни.
Може да се смеем, когато гледаме в някоя комедия как разплакан чичко на средна възраст разказва на психоаналитика си за детските проблеми с мама и кученцето, но истината е, че никога не сме толкова впечатлителни и безкритични, както в ранните си години. Тогава попиваме с цялото си същество реакциите на родителите си, техните емоции и чувства. Сякаш не с разума си, а с някакво сетиво, особено развито у животните и децата, долавяме всяка промяна в поведението им и гласа им. Дълго време преди да започнем да мислим самостоятелно, а и след това, ние виждаме света през очите на по-старото поколение; на нашите бащи и майки. По този начин техният опит, включващ постижения, разочарования, страхове и мъдрост, става и наш.
От гледна точка на астрологията, Луната символизира отношенията с майката, семейството, родния дом. Луната разкрива нашата съкровена, емоционална природа. Знакът, в който се намира в рождения хороскоп, показва начина, по който се държим в близките си – със съпруга или съпругата, с децата.
Често младите мъже са изненадани от дълбоката промяна, която настъпва в любимата жена почти веднага след сватбата, а когато стане майка, понякога тя е почти неузнаваема. Това е така, защото преди брака мъжът познава жената като любовница, символизирана в астрологията от Венера, а после вижда нейната лунна, майчинска страна. В къщи, по чехли и в удобен халат, всеки се държи по съвсем различен начин, отколкото на светско събиране.
Поради същата причина родителите, които смятат, че познават отлично децата си, не могат да си представят колко са различни отрочетата им в училище и с приятелите си.
У дома ние разкриваме най-дълбоката си, уязвима и детска страна, а навън показваме друго лице.
Разбира се, освен храна за тялото и душата, в семейството си получаваме и първите травми, повечето от които остават завинаги. Родителите могат несъзнателно да ни внушат несигурност и страх от живота, така че да израснем прекалено предпазливи и да очакваме какви ли не проблеми от бъдещето. Не бива да ги обвиняваме; те са били възпитани по същия начин и са се опитвали да ни предпазят.
На всички вече пораснали уплашени или обидени деца, препоръчвам следното упражнение: когато се почувствате дълбоко разтревожени или ядосани, върнете се в детските си години и си спомнете случка, в която да сте се чувствали по подобен начин. Прегърнете малкото дете, което сте били някога и го утешете. Обяснете му ситуацията, видяна през очите на възрастен човек и му разкажете, че не е толкова тревожна, колкото си мисли и че има изход от нея. Отначало може да ви се стори малко детинско и глупаво, но ще видите колко по-добре ще се почувствате.
Душевните проблеми не се разрешават с усилие на волята, а с представи, които променят емоционалните нагласи.
Нека да опитаме и да си пожелаем успех!

(Снимката към материала е от сайта на Евгени Динев- един невероятен фотограф с рядък усет за красота.)

Изпратено от Лиана Парушева, астролог

Вашият коментар
Други предложения