Как се виждам в света на науката и технологиите

„След цял ден пред компютъра в офиса, как ми се тича в парка, нямам търпение.“, „Толкова е интересно научното списание, което ми препоръча колегата, а на един крак в метрото е така трудно да чета…“

Това са мои традиционни размисли около 18:00ч. в делничен ден. Четенето за мен е профилактика на бремето отдадено на психическа работа и стрес. Отворя ли книгата, вестника, списанието влизам в паралелна вселена, където съществата, с които взаимодействам са по-възвишени и с мащаб на съзнанието далеч от тези в корпорацията. И нямам предвид тийнейджърски фентъзи роман или класика от Жул Верн. Вдъхновяват ме последните научни постижения в астрофизиката, науките за Земята, човешката и животинска психология и правото.

Звучи превзето и невярно, но реално  във всички тези науки аз съм просто любознателна дилетантка с романтични интереси. Имам потребност да научавам нови неща, защото така си отговарям на въпроси , на които съм се натъквала преди, или пък оставам вцепенена от доказани факти,за които не съм и предполагала.

Частното космическо предприемачество на Илън Мъск  събуди в мен влечение към Космоса, като ми показа не само огромните размери на капиталовложения, траектории на полети и механика на ракети, ами и безкрая на Вселената. Вероятно по-правилно е мултивселените.

Разсекретяването на доказателствата за съществуването на НЛО от ЦРУ, книгите на Карл Сейгън, математичните аргументи за съществуване на антигравитация и гравитационни вълни са все неща , които ми казаха : „ момиче, ще бъдеш докторант по наказателноправни науки, но не се тревожи, планетата не се върти около теб“.

И така забравям за договори, неустойки и удостоверения за липса на задължения към общини и се гмурвам в дълбоката чиста вода на знанието. В браунови движения от бързащи хора, ескалатори и светлини аз чета и мисля за смисъла ми днес в това метро, след като не мога да допринеса на вселенския мир повече отколкото всеки друг, който не се интересува от друго освен договори, неустойки и удостоверения за липса на задължения, но какво пък.

Някой може да му е интересно да му споделя интересите си, да мисли като мен. Живеем в епоха все по-отдалечаваща се от представите ми за космически възвишеност и солидарност, а точно така за мен стоят нещата при малките белезникави приятелчета с големи глави и очи и малки тела. А съществуват научни аргументи, за смисъла на такава анатомия, изградена не от въглерод, а от силиций и контактуващи чрез телепатия.

Колкото съм ученолюбива, толкова съм и срещу опиатът за невежеството- магии, астрология, религия и производните им. Ницше се подиграва на изброените и ги порицава към края на 19-ти век, като е убеден в отпадането им от  стълбата на историята, но уви това не се случва.

„Бъдещето за мен е в науката“, това са думи от Древна Гърция, еднакво актуално звучащи и днес. Вековете цивилизация са дали на планетата днешния й вид, включително и световните войни, геноциди и атомни бомби. Уроците от миналото трябва да ни подсещат за грешките ни, вървейки към бъдещето. Следващите десет години ще дадат на човечеството открития и полезни, и безполезни, както винаги. Важно е да можем да вървим в крак с прогреса, а не да бягаме след него обвинявайки другиго за апатията и невежия си мързел,които ни дават „свещеното право на застой“.

Метрото наближава моята спирка. Предградието ме подсеща, че битието има нужда от простащина и ниски страсти не само на работа, но и по телевизията. Гледам хората как вървят умислени, вероятно мислят за същите неща като мен…

Ще потичам до вкъщи с книгата под мишница, както обикновено. Често ми свирят клаксони докато стигна парка, а там ме гледат странно пушещите в сумрака. Вероятно им приличам на някоя луда от фантастичен филм, видян докато си гледат рекламите.

Утре сутрин ще напиша някаква част от мислите си между офиса и парка.

Автор: Христина Маджарова