Една кратка история

Историята е изпратена от Сияна Сотирова, написана от душа и с много чувства. Ако желаете да публикуваме и ваша статия или история, можете да се свържете с нас.

И сега….?
Как да започна, какво да напиша ?
извинете, тук има ли някой, който знае как да отвори главата ми и да извади от там всяка една мисъл, дума, да ги сложи на една маса и след това да ги подреди в един разказ? Или може би роман? Поема? А защо не и приказка?
Не…стихотворение, не.
Моля ви, някой да помогне! Това е зов! Някой чува ли ме? А изобщо виждате ли ме…?
Да….така си и мислех. Как да ме чуете, когато аз не говоря? Но поне ме виждате, нали …?..Не ме ли виждате?
Да, виждате ме, разбира се. Но гледате през мен. Защо гледате през мен? Аз не съм прозрачна. Или може би съм? Не знам, аз се виждам и отвън и отвътре.
Има ли подяволите някой, който да ме чуе без да е нужно да говоря? Да погледне в мен, не през мен? Ехоо….. та аз крещя? Какво ви става? Или може би на мен ми има нещо?
Да, вероятно проблема е в мен. Защото аз ви виждам и ви чувам дори когато мълчите.
Да, и теб те чувам и мога да те видя. Ще те изслушам, разбира се. Нали за това съм тук.
Не ти се говори с непознат? Не се притеснявай, аз не съм непозната. Говори. Нали съм прозрачна, така или иначе, ще можеш да споделиш, сякаш говориш на себе си. Ще те изслушам, тук съм, говори.

Приключи ли? А сега може ли аз да споделя?
Ей, къде изчезна? Тук ли си още?

….. да, разбира се. Тръгна си и ми остави твоите проблеми, твоите тревоги. Защо ли помислих,че този път намерих човека, на който и аз мога да споделя и който може да ме чуе, да ме види. Мен. Гола. Истинска. Отново сгреших.
Човек се учел от грешките си. Толкова ли ме влече да греша, че все повтарвям една и съща?
Да се доверявам. На всички. Да се разкривам такава, каквато съм, с най-грозните, най-смешните и най-съкровенните ми тайни, случки и мисли. Мисля,че откривам грешката си.. когато се разкрия, хората бягат. Сигурно ги е страх. Или пък ги е срам? Но защо? Нали трябва да се обичаме с отворени очи. Всеки си има своите недостатъци, ти защо не си готов да приемеш моите? Добре, кажи ми. Кое ти пречи? Кое не ти харесва? Ще го променя. Ще се опитам. Нали връзките между хората в живота се крепят на компромиси. Ето ,аз ще направя компромис със себе си. И то не един. Просто ми кажи, кое искаш да променя. Ще го направя.
Само остани…. Не тръгвай, не бягай.
Ето, ще променя всичко – няма да съм толкова импулсивна, ще бъда по-търпелива, ще те разбирам повече, ще те изслушвам винаги, ще ти помагам повече, ще мълча повече……

…ето….тръгна си. Дори не изчака да ти кажа какво мога да променя в себе си,за да останеш..
Сега пак трябва да се събирам, парче по парче, да се подредя и да съм готова за следващия човек, който ще влезе в живота ми.
Защо всички идвате за малко? Приятели, приятелки, любовници, колеги.
Може би ,когато спра да те търся, тогава ще се появиш. Ами да, така ще е. Спирам!
Но до тогава, какво? Да продължа да греша? Ами ако за теб не остане нищо ,когато се появиш? Ако е толкова късно,че вече нямам какво да ти дам? Ще останеш ли?
Пред дилема съм… да продължа да те търся или сам ще ме намериш?!
Добре, ще изчакам да ме намериш, но ще ти дам един съвет – не се бави. Никога не знаеш, дали много късно, няма да е прекалено късно…. А искам много да ти дам. Търси ме! Аз няма да се крия. Нужни сме си. Търси ме.

Ехо, тук ли си ? Минаха няколко часа ,а все те няма… за няколко часа дойдоха двама-трима… все по нещо им дадох. Повечето го пазя за теб. А дали ти не беше някой от тези двама –трима? Ами ако те изпуснах? Боже, ако наистина те изпуснах? Защото няма причина да не се появяваш все още… нали така?
Но нищо.. ако си бил ти, значи пак ще се срещнем. Пак ще се намерим. Да, но сега и аз ще те търся. Не мога да чакам повече. Това означава още няколко часа… не мога да си представя,ако трябваше да чакам дни..месеци….години..

Боже, ако трбяваше да чакам години….