Публикацията е изпратена от Сияна Сотирова. Ако желаете да публикуваме и ваша статия или история, можете да се свържете с нас.

„До скоро” .

Звучи някак много близо, а всъщност знам ли….може да означава и „ще се чуем отново някой ден.”

Всеки има своя истина.

До скоро.

До кога?

Колко скоро е твоето „скоро” ?

За мен беше вчера.

Да свикнеш с някого, който дори не познаваш?

Да говорите с часове по телефона късно вечер, когато всичко спи.

Дори вятъра.

И вие да продължавате да разговаряте.

Да искаш да опознаеш човека, който е от другата страна на телефона.

До го видиш.

Да го докоснеш.

Да чуеш гласа му. Как диша.

Защото за мен гласа звучи по един начин на 500 км и по друг на един допир разстояние.

И когато вечер наближават „вашите” часове за разговори, дори минават…..

Решаваш, че „До скоро” може би за него значи „ще се чуем отново някой ден”

И заспиваш….

Будиш се в късните часове на нощта, все още спяща, протягаш ръка към телефона – „Дали е звънял скоро?”

Тогава разбираш – твоето „скоро” беше вчера, а неговото може би дори ще бъде „никога повече”.

Вашият коментар
Други предложения